Днес следобед изведнъж ме осени мисълта, че трябва да се подготвя с картички за предстоящия празник, поне за госпожите в детската градина, които с много търпение и грижовност подготвят дъщеря ми за първи клас. Обикновено, когато започна да правя нещо с такъв кратък срок (т.е. днес трябваше да ги направя на всяка цена, защото утре цял ден съм на работа и просто няма кога) или отивам, гледам си материалите и се отказвам, решавайки, че няма да успея (тогава на помощ идва запаса ми от вече направени картички), или се мобилизирам и успявам в рамките на срока да направя нещото. Този път нещата се развиха по втория сценарий, просто защото запасът ми от картички съвсем се е минимизирал и се състои главно от картички за детски рождени дни и нищо подходящо за госпожи.
За пръв правя две съвсем еднакви картички - дъщеря ми така предпочете, за да не се чуди коя картичка на коя госпожа да даде:
И преди малко, самодоволно показах на съпруга ми картичките, които направих за госпожите, при което той ми зададе въпроса: 'А за леличката им?'. Дотук с моето задоволство, че за утре ще ми остане само купуването на букети.
Очевидно утре, след работа, ще се прави и отделна картичка за леличката.